Днес, неделя, голяма жега, главата ме боли, имам чувството че непрестанно се оплаквам. Преди малко прочетох нещо което ме замисли за пореден път – една кака казала –

Да се научим да живеем живота, а не да го преживяваме

и е много права. И знам че е права, но все не мога да се измъкна от гадния си навик да чакам да стане нещо за да стане друго нещо…. А колко по-щастлива щях да бъда ако можех да се радвам на момента, на всеки ден и да забелязвам дребните прекрасни неща които ми се случват, вместо постоянно да мисля какво може да се прецака и да преценявам кой е възможния най-лош вариант нещо да се случи… Имам нужда от частни уроци по позитивно мислене, ако някой дава такива да ми се обади спешно.