не всички могат и някой не сме
Утре рано сутринта пътувам за Варна. Има хора дето биха дали какво ли не за да са на мое място (признай си веднага Катя ;o). Аз пък съм нервна и цял ден ме боли глава. Не мога да си събера нещата в чантата и изобщо… Добре поне, че там няма да ми се налага да съм на квартира, че ако се налагаше – леле мале. Каквато сам паника и нервозна нямаше нервички да ми останат. И какво съм награбила от тука да мъкна 1000 неща – като че ли там нямат магазини… абе… побъркана работа. Вместо да се радвам, че две седмици ще си почина от работа и ще сменя обстановката аз съм се изнервила все едно че кой знае какво ще става. Толкоз нервна не бях даже и преди защитата на дипломната работа…
блогове, блогове, блогове. един повече или по-малко, какво ли значение. ако все пак успея да достигна до поне един човек, да се докосна до нечии емоции, тогава защо пък не още един блог.
Leave a reply