не всички могат и някой не сме
Колкото повече чета тези теоретични безсмислици, наблъскани със синоними и епитети само за да стане учебника по-голям толкова повече се чудя за какво ли ми беше да се захващам… явно, че ученето на теоретични бози не е за мен работа и честно казано, въпреки че съм наясно с умствения си капацитет започвам да се съмнявам, че ще се справя с тази глупост… да бях се записала в Русенския – там поне за един невзет изпит не те карат да повтаряш цялата година…
блогове, блогове, блогове. един повече или по-малко, какво ли значение. ако все пак успея да достигна до поне един човек, да се докосна до нечии емоции, тогава защо пък не още един блог.
Kat
November 16th, 2005 at 1:50 pm
Не се шашкай! Така или иначе вече си се “забъркала”, не се отчайвай, а чети? Май не трябваше да съм искренна, защото усещам, че те наплаших.
distinta
November 16th, 2005 at 6:15 pm
Аз съм си уплашена по принцип, не е от тебе… ама ще помагаш де… понеже си минала вече по този път и знаеш как е.