Някъде в началото трябваше да се спомене, че съществуват три вида измерители в системата на стопанската отчетност – натурални (били показвали количествено това което измерват), трудови (това са такива за измерване на вложения в производството труд) и стойностни (най-разпространените – в счетоводството всичко освен че трябва да е документирано трябва и да е приведено към стойностния измерител, за да може … оф, че се повтаря – да се получи необходимата на управляващите информация).
Та така де в счетоводството всичко било обърнато в стойностен измерител.
И нататък като се започне едно бистрене на елементите на метода подробно и едни страшни класификации има… абе… совите не са това което са.
Почваме да ги бистрим нещата подред – откъм документирането.
В началото беше документирането. И имаше два вида документи – първични – това са такива които дават информация за извършването на определена операция или документират някой икономически факт, явление или процес. Следвани по петите от вторичните – това са документи обобщаващи първичните. И на всичкото отгоре са невалидни ако към тях не са приложени първичните документи. И има още един вид който незнам по какви причини не се смята изобщо даже за документи – това са регистрите. Защо не ги смятат за документи си е пълна мистерия за мен – не помня да пишеше причина, но имайки предвид в коя част отденонощието го четох това нещо… не се знае.
Документите участват в процеса на документооборот – това е такъв процес в рамките на предприятието който се бил ръководел от главния счетоводител. Той бил определял в кои дни кои документи. Документооборота включвал следните етапи:
- получаване на документа и проверка дали е правилно попълнен – тоест нещо като ппроверка на неговата нормативна обоснованост
- аритметични проверки на изчисленията на документа
- отразяване на документа по ведомости и нещо си такова
- съхранение
Между другото там някъде по-горе в текста трябваше да напиша, че документите били се състояли от реквизити – това нещо реквизита било част от информация включваща се в документа. Реквизитите от своя страна се делят на задължителни и незадължителните. Задължителните били – име, булстат, данъчен номер, адрес и т.н. на фирмата която участва в сделката, име, булстат, данъчен номер, адрес и т.н. на другата страна по сделката, имена, адреси, подписи на МОЛ (материално отговорно лице) от двете страни – това съставящо документа и другото представляващо другата страна по сделката. Към тези реквизити също се включват и наименованието на документа, датата…
Още нещо се сетих, че трябваше да спомена по-горе в текста, но пак го забравих…
Ама че работа… очаквайте продължение