имах да напиша, но така и не намерих време. за коледния банкет на фирмата, който пропуснах, за последвалите го събития, за приятната изненада от страна на шефовете ми с 13-та заплата, за още по-приятната коледна картичка, която получих от тях (е, в последствие се разбра, че на всички картички текста е един същ… но и това е все нещо, като за начало е добре). така, че тази седмица имаше много изненади. Емо и Мишо се върнаха от германия за празниците в резултат на което аз се сдобих с 9 (девет!:о) шоколада от любимия ми Weisse Crisp – разфасовки от по 200гр. Също така вчера беше коледния купон на танцовия (наречен от мен Дамски) клуб. С Катя се постарахме да им организираме томбола с изненади за всички, така че всеки да получи по нещичко. Измислихме цяла програма по връчването на тези нещица, с римички към всеки подарък и т.н. и какво – те се приказваха през цялото време и %-та който ни слушаше не беше твърде голям- некултурен народ брей (тия дет говореха де). Как поне не ни уважиха труда и желанието да направим нещо по-разнообразно. Сега вече знам как се чустват учителките дето се трудят и се мъчат да четат от интернет и къде ли не за да си подготвят уроците и накрая ония гамени учениците не слушат и си приказват помежду си.
Та така. Поне с Катя се забавлявахме докато го измисляхме това. И честно казано, като нищо с нея можем заформи една фирма за Event Management – само трябва да се провери това дали има пазар за него в региона. Иначе е добро като идея.
Големи танци паднаха, както винаги, боли ме десния крак чак… Много съм добра да танцувам мъжката партия – чак онези трима така наречени мъже в клуба трябва да се засрамят и да внимават, че ставам много силна конкуренция… ще им отмъкна партньорките. Само дето ще забравя как се танцуват женските стъпки… но важното е да се танцува – няма значение от коя страна :о), а пък на тия дето ме гледат странно кат танцувам с каки ще кажа – майната – айде бе – дето се вика, като няма риба и рака е риба. или нещо такоз беше.