не всички могат и някой не сме
другата седмица във вторник ще ходя на опера. аида – никога не съм я гледала, но и прочетох историята ето от тука. в момента ми изглежда като че ли другия вторник ще е другата година, но всъщност той ще дойде без да се усетя пак. докато се мъча да чета правото – ужасно е – адвокатите 100% заслужават хонорарите си – как са го учили това нещо… та докато отида до варна, докато се явя на изпита и то ей го вторник дошъл.
блогове, блогове, блогове. един повече или по-малко, какво ли значение. ако все пак успея да достигна до поне един човек, да се докосна до нечии емоции, тогава защо пък не още един блог.
Leave a reply