днес е голям мраз. изтрайва се но трябва да не се диша защото като вдиша човек все едно му се забиват ножове в гърлото. а и като поседи 20-тина минутки навън започва да се усеща всички пори на кожата и да му замръзва водата на клетъчно ниво… абе изобщо – комисията за посрещане на белите мечки е в пълна готовност – чакаме ги всеки момент. дано по-скоро се стопли че на минус 17 не е живот.
*
имах голямо желание да се науча да готвя лазаня преди естествено да разбера че за приготовлението и отиват толкова финансови средства и време, че е много по-на сметка да си я купи човек готова сготвена. то два вида сосове, че кайма се запържвала, че корите за лазанята се подготвяли незнам си как… голямо важно.
*
сега ми се спи, защото откак уча не съм спала 8 часа… ще залягам с ще се надявам да не вее толкова много тази нощ и да не ми дрънчи прозореца. лека нощ