не всички могат и някой не сме
ей го на. другата сряда е. цели 27 години. какво мога да отчета като голяма постижение за това време? – нищо съществено май. няма нищо което да мога да посоча и да кажа с гордост – ето на това аз го направих. естествено тук не броим многото дизайни, логота и илюстрации които се наблюдават по микробусите на фирмите в англия… защото в крайна сметка аз съм само един наемен работник в случая, хората т.е. клиентите даже не знаят, че съществувам. незнам защо имам тази гадна склонност винаги да се подценявам и никога да не се смятам за достатъчно добра в каквото и да било… това голям дефект ще излезе – ще трявба да се оплача на производителите ;o). ще ми се да не бях толкова мързелива, а да взема наистина да го измисля тоз бизнес дето искам с него да се занимавам. да направя нещо по въпроса. да си седя и да си мисля и да гледам на хората сайтовете смятайки, че това и аз го мога. ами като го мога що пък не взема да го направя? ами щото сега си намирам оправдание, че съм болна, а после ще си казвам, че съм в сесия и няма време, трябва да се чете… такива ми ти полински истории, но поне си обещавам, че като отида във варна ще напиша още няколко статийки за сайта ми че отдавна нищо ново не е слагано там…
блогове, блогове, блогове. един повече или по-малко, какво ли значение. ако все пак успея да достигна до поне един човек, да се докосна до нечии емоции, тогава защо пък не още един блог.
Leave a reply