Напоследък забелязвам масово незнание и неизползване на имиджа – няма значение дали става дума за реклама или за по принцип социален статус. Хората искайки да направят нещо – без значение какво – не се усещат как си разсипват имиджа, който са се опитвали да градят или подсъзнателно се опитват да позиционират себе си като някаква личност с определен социален статус.
Примерно: шеф на фирма, който държи да е уважаван от подчинените си именно заради позицията си, държи винаги да подчертае, че той е най-важния, неговото мнение е по-по-най… даже по и от това на клиентите. Добре, хубаво, но, преди съответния да се регистрира по разни сайтове за запознанства и да си пише профили и т.н. трябва да помисли, че освен хора които не го познават, могат да го видят и подчинените… Как това влияе на имиджа му пред тях?
Друг пример: една банка е измислила служителите и да ходят с цветни фанелки с контрастни надписи призовавайки хората да спестяват. Що за приумица, интересно дали е само на регионално равнище. Банката дава луди пари за да се позиционира и да изгради имидж на институция в която потребителите да имат доверие, институция в която работят професионалисти, които едновременно с това са ориентирани към потребителя.. и накрая какво… пуска си хората из града с тениски. Е, ако това им повиши броя на спестовните влогове, много ще се изненадам… Можеше ако държат толкова на тениски да раздадат на няколко ученика, можеше и тениските да са с по добре формулирани текстови стимули…
Изобщо, цялата работа можеше да се направи много по-елегантно, и добре обмислено. Вероятно щеше да е малко по-скъпо, но пък нямаше така да урони досега градения имидж. А този който го е измислил вярва ли си че служителите няма да се преоблекат в момента в който излязат от учреждението…
И изобщо това имиджа за нищо го нямат напоследък. Като си се хванал на хорото и си започнал да градиш нещо – мисли – защото впечатленията на хората се развалят много лесно. Една погрешна стъпка и вичко отива…