Мрачолина Треперети

много хубав филм. в никой случай не трябва да се пропуска. аз като един прикрит Dexter с кеф си го изгледах. много ми се ще да можех да си прилагам тез неща дето ги казват и вътре… и изобщо между тоз филм – който между другото е за квантовата физика – и схващанията ми по въпросите за смисъла на всичко като цяло няма разминавания…

Утре рано сутринта пътувам за Варна. Има хора дето биха дали какво ли не за да са на мое място (признай си веднага Катя ;o). Аз пък съм нервна и цял ден ме боли глава. Не мога да си събера нещата в чантата и изобщо… Добре поне, че там няма да ми се налага да съм на квартира, че ако се налагаше – леле мале. Каквато сам паника и нервозна нямаше нервички да ми останат. И какво съм награбила от тука да мъкна 1000 неща – като че ли там нямат магазини… абе… побъркана работа. Вместо да се радвам, че две седмици ще си почина от работа и ще сменя обстановката аз съм се изнервила все едно че кой знае какво ще става. Толкоз нервна не бях даже и преди защитата на дипломната работа…

Това не можах да се сдържа да не го отмъкна от един друг блог, но явно и там е попаднало пратено от някого, така че надявам се няма да има собственика нищо против.
—————————————
Джордж ГАРЛИН

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
————————————-
Ако не се замисли човек след като го прочете, явно че има нужда от психолог най-малкото…

След дъъъъълго редизайнване новата преработка на сайта ми най-после е на вода така да се каже. С други думи – вече се носи из космоса. Ако някой не е виждал – ей я де е

www.ladistinta.com

Седя си аз и си размишлявам. Дали е доходен бизнеса с клубовете по спортни танци, дали имат някаква печалба от треньорска дейност хората или го правят само, защото им е приятно. Няма спор, че е приятно да се занимаваш със спортни танци – това е хем спорт ама хем пък много красиво, хем и музика има – изобщо няма какво повече да се желае…
В града има няколко клуба – всеки с различна стратегия и маркетингово поведение.
Ще ги наречем – клуб 1, клуб 2 и клуб 3. Известен ми е и един четвърти, но с неговата дейност не съм запозната така че няма да го включвам в бройката.
Какво е необходимо за да се сформира клуб – треньорите трябва да са сертифицирани от държавата, да имат право да извършват тази дейност. В това няма спор, че трябва да се вложат известни средства – все пак курс на обучание е някакъв така че освен средствата и време се губи. Значи за да се занимае с това човек наистина трябва да има желание да бъде треньор. Това трите клуба го имат – и трите са със сертифицирани треньори.
Оттук натакък обаче започват разликите.
Да се замислим какво е необходимо за да се превърне в бизнес дейността на клубовете.
Естествено – хора които да искат да танцуват. И ето пак за да разберат хората за съществуването на клубовете стигаме до рекламата.
Какво прави клуб 1 – рекламира дейността си чрез поставяне на афиши на сградата където се провеждат тренировките. Не е много, но все е нещо. Доколкото съм информирана този клуб не допуска желаещи да видят как протича една тренировка, не може без да си записан и в него тренират само спортни двойки.
Какво прави клуб 2 - не рекламира директно по никакъв начин, но за сметка на това притежава уеб сайт с много информация и дневник с периодично обновяваща се такава. Включен е в няколко директории свързани с латино и спортни танци и е с много добър рейтинг при търсене в интернет търсачките. С две думи – негова е аудиторията която би потърсила информация в интернет. Освен това клуба предлага уникална услуга за града – така наречената група “Social Dancing” за аматьори, като в нея не е задължително да са двойки, обучават се и хора които не са успели да си намерят партньор, но имат желание да танцуват.
Какво прави клуб 3 - това е най-активния клуб в рекламно отношение – периодинчно пускат радио спотове, срещани са и обяви в местните вестници. Клуба доколкото ми е известно организира състезания на местно ниво. В него тренират само спортни двойки (сериозни състезатели), които се представят в състезанията. Естествено доброто им представяне, а и по принцип състезанията организирани от този клуб му носят популярност и това се отразява благоприятно на привличането на нови попълнения за клуба.

Няма съмнение, че бизнеса на клуб 3 е доходен – те са на едно от челните места в българия по регистриран брой спортни двойки. Известни са като най-добрата школа за професионалисти в града, което е много добре за тях и ще им носи доходи…
Клуб 1 – тук положението е подобно – професионално танцуващите двойки които тренират и евентуално се класират по-високо на турнирите генерират добра реклама за клуба и биха могли да доведат до увеличаване на доходите.
Клуб 2 – трябва да акцентират върху уникалните услуги предлагани от тях, а именно групата за аматьори и работата предимно с деца. Тъй като това не се предлага от другите клубова е доста добра ниша в която клуб 2 може да се позиционира ако вложи малко средства в радио реклама или печатна такава.

А иначе дали е доходно – по груба сметка – 2 пъти седмично по средно 15 човека по 2 лева на занятие около 240 лева на месец само от една група (а групите са 2 или 3). Изваждаме разходите за наем на залата да речем около 100 лева месечно и още 100 за други разходи и имаме приходи средно около 400 – 500 лева които като разделим на две за заплати на двама треньори ми се виждат крайно не достатъчни… може би сметките ми са неправилни, защото ако действително толкова само е прихода то… определено има нужда от повече реклама, увеличаване броя на групите и по принцип активизиране…

Между заведенията всъщност има разлика. Като се замисли човек – ще има ами – много добре са си таргетирани (ех че лаф професионален вкарах).
Та разликите между Одисей и Мулен Руж на пръв и на втори поглед са:

1. Първа и очебийна разлика – обстановката – рисунките по стените на заведение 1 не ми харесват ама хич – много са далеч от всякаква естетика, ама пак са по добре от голите стени на заведение 2.
2. Втора – също очебийна разлика – светлинните ефекти – качество и бройки – определено сравнението е в полза на заведение 1.
3. Трета – не чак толкоз очебийна докато не ти донесат бар картата (ако има де, щото не навсякъде има). Та – заведение 1 – натурален сок – 2 лева, заведение2 – същото – 1 лев. Мдааа, вече знаем къде ще отидат средно статистическите ученици, че и студенти.
4. Четвърта – не пряко свързана с третата, но пак по тази линия – заведение 1 – сметката се оправя като си тръгва посетителя, докато в заведение 2 сметката се заплаща в момента на донасяне на поръчката. Вярно, че заведение 2 може да се разглежда като по удобно за посетители и сервитьори, но от друга страна, те знаят, че техните посетители могат да духнат без да си платят, докато посетителите в заведение 1 е доста невероятно да го направят.
5. Разлика пет – материала на дансинга – тук става въпрос за материала от който е настилката – в заведение 1 настилката е някаква явно от специални материали – не са я избрали сполучливо твърде щото много ти залепват обувките по нея и трудно се танцува. Докато в заведение 2, я за да реализират икономийки я поради друга причина настилката си е от обикновени теракотени плочки, а отстрани ламинат (май). Ей така те (вторите) печелят точка, щото на техния дансинг по-лесно се танцува. (но това общо взето няма връзка с целта на този обзор)
6. Разлика шест – в заведение 1 е много по-малка вероятноста (дори може да се каже, че е минимална) някой да ти се натресе и след като се отдръпнеш да продължава да ти досажда, докато в заведение 2 онази вечер се наложи да евакуираме спешно едно момиче…
7. И последно – седем – тази разлика се усеща след като човек се прибере вкъщи. След заведение 1 – поносима миризма на цигари оправяща се след проветряване на дрехите, докато заведение 2 – отвратителна смрад която не само, че не се маха след проветрение, но и след първо пране трудно излиза, та се налага да си поизпере човек няколко пъти дрешките, докато им възвърне нецигарения вид. Аспирацията е нещо крайно важно за едно заведение, а в случая заведение 1 определено бият по точки заведение две. Особено в моите очи на непушач, порядъчно мразещ да му вони на цигари.

Музиката няма много да я коментирам – то това не може много да се разчита на него щото явно зависи от кефа на диджея, но по принцип в заведение две за един кратък период преди да пуснат онези бози – българска традиционна чалга и просташки рап – имаше доста добра музика. И дори за момент такава дето по времето което е правена повечето посетители в заведението не само че не са били родени ами и не са били планирани… Докато в заведение 1 има значително по-малко чалга и рап.

Какъв е извода:
Аудиторията на заведение 1 са по-възрастни работещи платежоспособни хора, които искат също да им е удобно като решат да поседнат, да им е комфортно в заведението по принцип.
Докато аудиторията на заведение 2 са по-скоро тийнейджъри решили да поизлязат и да се понаправят на интересни пред някой други представители на тази възрастова група.
Аз лично отначало реших, че повече ми харесва заведение 2 заради музиката и по-добрия дансинг, но тъй като музиката я премахнах като фактора за сравнение, а и се появи допълнителния цигарен фактор, не мога да взема окончателно решение кое заведение предпочитам.

Пак ще има избори за кмет. Всичките откъм визия никак ги няма, а ми казаха, че и откъм ораторстване били зле. Изобщо пълна скръб. Е, има една кандидатка – жена дето доста добре изглежда – тъй че ако трябваше да се избира само по предизборните плакати – определено тя щеше да спечели – билборда с нея е с идеален ретуш. Просто няма какво повече да се желае.

Тази книга явно е емблематична, за всичко що е свързано с икономиката под каквато и да е форма. Аз също съм чувала разни цитати от нея които са наистина 100% актуални, като се има впредвид кога е писана книгата. Явно Адам Смит е знаел какво говори. Та, решавам аз да прочета горепосочения ръкопис (книга де), но откривам, че въпреки, че е хипер известна и цитирана в българия тази книга е издавана само от (забележете) “Партиздат” и може да се намери само като антикварна и то на каква цена (120 лева).

http://www.bgbook.dir.bg/antbook_old.php?ID=4285

Незнам за народите, но собственика направо ще забогатее – че това си е почти една минимална заплата…
Бърза справка и откривам книжлето (Paperback: 1264 pages) на Амазона където струва точно $7.95 + да речем още $25 или нещо такоз за доставка пак ще е по-малко от 120 лева. Вярно, на български си е друго, но няма да се затрудня да я прочета и на английски. Първо да видя дали я няма някъде из интернет на .doc-че )

Един човек се замислил имало ли смисъл от чужбина да се връща да живее в българия. Един друг му писал, че в българия положението е отчайващо. Е, хубаво де – ние дето сме тука да земем да се самоубием от отчаяние ли? Много ме е яд кат земат да обясняват колко е зле тука и колко е ужасно положението – все пак хората които успяват да търпят това положение и все още са тук нямат нужда от черногледство и приказки, които вероятно, ако не 100% сигурно ще им докарат депресия. Така, ча много моля, като сте се евакуирали няма нужда да продължавате да говорите колко е гадно тука…

Днес се чувствам много изморена, все едно, че съм на 100 години. Нищо не ми се прави, а има толкова много за вършене. Ходих на фризьор да се подстригвам – и там от отгледалото ме гледаше едно абсолютно изморено и изтощено същество, на което само очите му лъщяха. Мда, годините си минават… забелязва се вече. Не мога да се възприемам като възрастен човек… имам чувството, че нещо съм пропуснала, но какво?…