Мрачолина Треперети

То има ли човек дето да ги обича тия гадини? Цяла нощ не можах да спя – отново поради гадната комбинация от жега + комари. През половината време ми беше горещо а през останалата половина трепах комари из стаята. Успях да елиминирам към 15, но останалите много захитряха и се скриха в очакване да изгася лампата и да започнат да ми пият кръвчицата. Ужас! Затова днес се прозявам с едвам се сдържам да не поспя върху клавиатурата. Поради гореописаните причини сутринта не бях гладна, а когато после огладнях си купих някаква закуска, която на вид беше прилична но да се отхапе от нея е някак си невъзможно. Изобщо… нямам думи.. денят започва поразително….

Днес се проведе казано по модерному “Team Building” на фирмата. Тоест сбрахме се да играят (зяпаме) баскет. Е имаше и два външни елемента, но общо взето може да се брои за тим билдинг. Значи – човека с червения потник е mr. Administrator, или казано по нашему – бай Админ, нататък – издържан в син ансамбъл – различни нюанси на синьото е Иван или Jovanello. Следващият играч – любимеца на публиката – играча с номер 555 – Тошо. По нататък в редичката се намира негова светлост дизайнера на фирма МетаВизия – Сашо (ако правилно си спомням). След него е Пламен – по наблюдения на публиката май само той наистина играе. След това Стилиян – за него липсва каквото и да е additional info. И най-отпред на първия ред – ако може така да се нарече е инициатора на събитието – Красимир. Доста забавно беше, докато не излезе буря и не заплющя дъждец – и то какъв…

Днес трябваше да ставам в 5 часа за да ловя автобус за Варна. Лошото е че в горещо време трудно се спи а и в комбинация със тези зверове – комарите направо е ужасно. Не стига това ами някакъв келеш цяла нощ приказва по мобилния си точно под прозореца да ме дразни допълнително. То като са сложили хората улична лампа не означава да седиш там и да плямпаш. Щях да му ливна един леген с вода на главата, ако не ме възпираше доброто ми възпитание. Та така де – не можах да се наспя и цял ден търсих пейка из Варна.
***
Сега да обясня и за ИУ- Варна. Пристигам аз там да попитам какво да пиша в банката на вносната бележка и любезните лелки ми заявяват, че там (в банката де) имало образец. Отивам аз в банката, попълвам, давам парите и се връщам да си закупя от книжарницата на ИУ-то документи. Купувам си ги за някакви си нищожни 8 лева комплекта. И забележете имаше специално изискване снимките за документи да са формат 4/6. А на документчетата какво пише – 3,5/4,5 и не стига това ами го написали с такъв цвят че незнам с какви очи трябва да си за да го видиш. Няма да е зле да си сменят дизайнера на документи… Но не това е най-фрапиращото. Попълваш една камара документи и накрая лелчето дето ги преглежда хваща половината, смачква ги и ги засива в едно кошче. Ей, ако бях анимационен герой вярвайте пара щеше да ми излиза от ушите, или да извадя някой чук от зад гърба си и нататък знаете какво става. Е поне да бяха поизчакали малко да изляза. Но както вече казах, не това е най-дразнещото. А именно, карат те да се запишеш след първо класиране когато си приет по първо желание, карат те да си дадеш паричките – които никак не са малко – и освен това да си закупиш комплект документи за записването и накрая ти казват “Не попълвайте специалността защото не се знае дали ще я има, ако я няма ще ви се предложи друга специалност”. Ами аз ако не искам друга какво правим?!
И то не казват, че ще ти се обадят ако я няма специалността, а че ще ти се предлага друга.
И ето точно къде е уловката:

Приетите студенти, които не са се записали в определените срокове, губят мястото си на класиране. При напускане преди началото на учебната година, срещу представяне на оригинална квитанция, се възстановяват 90% от внесената такса. След започване на учебната година внесената такса не се връща.

Или с думи прости – ако не се запишеш, губиш мястото. Ако се запишеш и ти няма специалноста (въобще не си прави илюзии, че някой ще те информира ако ти няма специалността преди започването на учебната година) губиш парите за семестриална такса (500 лева за първия семестър) и останалите 8 (е тях евентуално мога да прежаля) за документите за записване.
Въобще изобщо толкова съм шокирана, че няма накъде повече – казват ти – приет си – а после излиза че всъщност паричките ти са добре дошли, но за каква специалност .. хмм ..
Не стига че достатъчно се ядосвах докато попълвах всичките хартии ами и след това ми стана много интересно и взех да се чудя – абе защо е нужно всичко това… ама то е ясно.. все пак се намираме в България – всеки гледа да ти земе парите без да се интересува поне да осигури насреща нещото което предлага.
А това, че се почуствах не на място сред всички каки икономистки нагласени като манекенки и чалгаджийки допълнително ме изнерви, но какво да се прави ще го изтрая. Все пак специалността е хубава … дано и други да могат да я оценят и да се съберат хора.
****
Пърпъл в Каварна
Тъй като днес преседях 4 часа на варненската автогара какво ли не ми видяха очите. Жалко, че си нямах компанийка да коментираме. То не бяха метъли (всъщност с ъ или с а се пише?) от най- олд фешън тип, то не бяха пънкари, то не бяха рокери и скейтъри. И всичко се изнасяше към Каварна за утрешния концерт. Че Пърпъл са велики в това спор няма. Добре е, че повече хора мислят така.

Реших, че в крайна сметка ще бъда студентка. Както казват, надеждата умирала последна. Ще го видим това. Преподавателите от катедрата имат сайт за извършване не услуги в областта на рекламата и маркетинга като цяло, да се надяваме, че няма да са като някой преподаватели от РУ които пазят знанията си само за себе си и се страхуват някой талантлив студент “да не им вземе хляба”. Сега ще има информация от първа ръка как точно стои този въпрос в областта на икономиката.

Специалност “Реклама и връзки с обществеността”

Целта на обучението е да осигури системни знания и интегрирани практически умения в областта на изследването и диагностицирането на рекламната дейност и връзките с обществеността, планирането и организирането на рекламната дейност, проектирането и одитирането на рекламни кампании и дейности по връзки с обществеността.

Завършилите специалността могат да се реализират като функционални специалисти в специализирани рекламни агенции и агенции за връзки с обществеността, във фирми с различна отраслова принадлежност като изследователи, аналитични, ръководни и проектантско-приложни специалисти в областта на рекламата и връзките с обществеността.

Ден втори – станахме сравнително рано и в 10 часа бяхме на автогарата да ловим маршрутка за Балчик. Да но нямаше билетчета и се наложи да чакаме до следващата която беше за след час. И то каква марширутка – хората натъпкани като в консерва и не стига това ами и най-отзад в микробусчето шофьора сложи и двама циганина на сгъвами столчета. Оставаше и да вземе няколко на покрива и тогава вече щеше да заприлича маршрутката на индийски автобус. Както и да е – пристигнахме в Балчик – изненадващо хубав град – не съм очаквала – само дето се оказа че ботаническата градина е на три километра по пътя. Та се вдигнахме и тръгнахме – в най-големия пек – 12 часа по обед по пътя (на снимката). Докато стигнем бяхме много изморени, а и гладни и седнахме в едно ресторантче да хапнем. Там сервитьорите бяха супер квалифицирани – знаеха английски, немски, руски и френски. Чак да се чуди човек кат знаят толкоз много езици що бачкат като сервитьори – явно има далавера в тая професия :о)
Та най-накрая стигнахме до ботаническата градина – който не е ходил да я види непременно трябва да отиде. Никога не съм предполагала, че в България има такова място. Е вярно не може да се сравнява с градините на дворците в Германия, но пък си е на българска територия. Абе не е за изпускане…
Изморих се да пиша тъй че очаквайте продължение…

От петък до понеделник включително бяхме на разходка до Варна, Балчик и Албена. Пътуването беше определено уж да гледаме състезанието по спортни танци в Албена до което за най-голямо съжаление така и не се стигна. Но за сметка на това такава обиколка на Варна и Балчик направихме…
В петък с пристигането във Варна се юрнахме по улиците със целия багаж и както може да се предположи първата спирка беше езотеричния магазин “Универсум Езотерика” – любимото ми място. Закупих си два нови камъка за колекцията ми, и си харесах един прекрасен малахит – но беше доста скъпичък. Следваща спирка – Годзилата – естествено! Започна се голямото плюскане – щото нали в Русе си нямаме такова заведение та… да си наваксаме. После – ВИНС-Варна – някой хора подаваха документи за магистратура там… (ако стане нещо ще се похваля :о)
След това из морската градина цял следобяд се мотахме и ядохме някакви гигантски сладоледи на много ниски цени… абе много евтино в тая Варна…
И така вечерта благополучно се занесохме към къщата на нашите приятели където при които гостувахме…
Очаквайте втора част..

Навън се сипе дъжд, а мен ме боли корем от доста дни. Ще трябва да се ходи при личния лекар най-вероятно, но засега единственото което ми дойде на ум е това:

Навънка летен дъжд вали,
а мен корема ме боли,
защо ли аз така преядох
и цели две кила наддадох.

Ако трябва да се направи литературен анализ на горното, сигурно господа критиците биха казали – лирично злободневно изразен проблем на някакъв събирателен образ от женски пол. Тоест лирическата героиня се оплаква хем, че я боли корем, хем че е надебеляла и хем че вали дъжд. Макар, че дъжда е летен и може да се възприеме като положителна част от стихоплетстването – останалите три реда го причисляват по-скоро към мрънкането на героинята.

Днес на танците гледахме видео записи от един от световната верига турнири по латино танци. За пореден път оставам очарована от красотата на този спорт… и изумена колко бързо се движат професионалните танцьори. Дори за миг си помислих (щеше ми се да мисля) че ги пускат на бърз кадър за да изглежда така.

Както и да е … вълнението покрай предстоящия в Албена International Open е доста голямо, въпреки че само ще гледаме… И понеже някой хора (като мен) не са виждали досега на живо турнир от такъв ранг се питам “Дали ще е като на филмите” :о). Ще се разбере следващия weekend, а ще има и много снимков материал за после…