Интересна защита, още по-интересни въпроси и изобщо… сеир. Опитват се да замотаят дипломанта, да го уплашат с въпроси, но не са познали… Пред тях стои не кой да е, а Йордан Калмуков. Снимка е направена непосредствено след защитата и преди да отидем да отпразнуваме събитието с по питие. Импровизиран бой със светлинни мечове (табла). Та така, моето малко братче вече се присъедини към групата на инженерите. Да му е честито! И понеже освен че той защитава вчера беше и петровден (набеден за мой имен ден) отпразнувахме двете събития подобаващо :о)

Шегувам се. Утре е дипломната защита на брат ми която аз няма как да пропусна и следователно като вещ папарак ще съм там с цифровото фото да документирам този паметен миг. Най-тържествено обещавам да има поне една снимка ;o)

Какви са резултатите от изборите – ами май никой не печели. Никой няма мнозинство и не се знае кой ще направи правителство. Никой с никого не иска да се коалира. Голям цирк. Една приятелка преди доста време ми беше казала, че ДПС и БСП ще управляват държавата и че се надява когато това стане нея да я няма тук…. и взе че позна… аз лично никога не съм се съмнявала в гадателските и способности, ама чак пък на това не вярвах. Но нищо чудно и да стане. Добре е тя че се евакуира от таз държава навреме. Едно е сигурно – народа не печели от тези избори…

И друг въпрос ме вълнува тези дни. Как да направя така че да прекарвам пред компютъра по-малко време през почивните дни. Напоследък взе да се появява едно главоболие… трябва да се вземат мерки… Иначе и тази неделя почти цял ден съм на компютъра. Извършвам благотворителност под формата на “Re-design” на сайта на клуба по спортни танци където тренирам. Ето го и него:
http://dscprista.hit.bg/index.html
Махам се от компютъра и ще се опитам днес повече да не се приближавам до него.

Избори ‘05

25 Jun 2005 In: принципно

Голямо събитие. Избори. Хората са се издокарали като за сватба и отиват да гласуват. Много ми е смешно това. Използват изборите за да се покажат в новите си дрехи пред съседи и непознати, това показноста е голяма работа. А много малко от тях се замислят реално защо гласуват за тези за които гласуват. Поредната нова политическа формация, заявяваща че всички останали са “маскари” пак ще обере доста гласове. Лоша работа. Хората не се замислят изобщо откъде ще дойдат парите за да изпълнят избранниците им обещанията си. Те само си искат обещания – всичко да се оправи. Тук и сега. Което за съжаление е невъзможно. Ще видим какви ще са резултатите… но няма да са много изненадващи.
Този пост не е много оптимистичен, но… това е положението.

Понеже блога беше на .info домейн реших да го преместя, за да ми е всичко на едно място, блога, сайта (http://www.ladistinta.com) и портфолиото (http://www.ladistinta.com/portfolio/) – което всъщност скоро не е актуализирано. Надявям се след местенето този пост да отиде където трябва ;o).
Утре смятам да понаправя някоя и друга снимчица, за да стане блога малко по-интересен. Ще видим какво ще се получи…

Имах намерение всеки ден да пиша, но… в петък вечер – традиционното излизане на кръчма (тоест пицария), естествено нали трябва да се поддържа икономиката и да се потребяват стоки и услуги. В събота на сватба – най-после и моята особа да види ресторанта на хотел дунав отвътре и … да определено си заслужава парите дето правят. И в неделя някой хора естествено трябваше да изтрезняват и да си отспиват… В понеделник не помня какво стана. А днес… днес бях на танци. Една приятелка се оказа фен на латиното без да подозирам … е аз си знаех, че тя е готин човек ама чак пък латино. Явно е от моя отбор :o )
И така времето си минава, без да се усети човек и като се замисли по някое време то хей го станал на 26 годинки… или на 40 или на 60…
Днес четох някаква реч на Стив Джобс пред студенти от Станфорд, която много ме впечатли. Не е за изпускане, така че ето го линка:

http://news-service.stanford.edu/news/2005/june15/jobs-061505

Незнам дали някой ме чете блога, но ако някой все пак случайно е попаднал тук, да я прочете, в никакав случай няма да съжалява.

Понеже съм фенка на латино музиката от доста време ми се щеше да отида в някоя школа да се науча как се танцуват тези неща. И преди време намерих такава (в Русе е трудничко да се намери) и ето, че открих нещо което много много ми харесва. А именно танците. Както казва треньора, латино танците не само трябва да се гледат, те трябва да се танцуват, трябва да се почувстват. Но да се върна на главната причина за този постинг – Не трябва да позволявате на външни фактори да ви отклонят от нещо което ви харесва да правите. Или нещо от този род. Не е много умно изявление, но… Танците продължават, независимо от нервната криза която ми докараха разни “външни фактори”. Просто не мога да опиша колко съм доволна…
отново ще танцувам :o )

Днес успях да добавя снимка към блога и да се поразровя из възможностите на application-a. Много приятно съм изненадана, за разлика от мноооогото други видове и сортове CMS-и това нещо е направено съвсем простичко за използване. Даже се разбира как работи и без да се чете Help-а което е неоценимо предимство.

Иначе желанието да си имам собствен блог се появи след като видях хората какви интересни блогове имат. От тази гледна точка сигурно моят ще е скучен за четене… но аз няма да се притеснявам от това :o )

Нещо забелязвам, че като седна пред компютъра не мога да пиша. Интересно защо?

След като най-после ми мина големия мързел и реших сериозно да разгледам какво предлагат добрите хора от Blogger, ето ме и аз се вредих с хубав блог. Мисля малко да разбутам темплейта, щото ако не се намеся в кода просто няма да сам аз. Освен това смятам, че малко синичко няма да му се отрази зле в никой случай, така че ще се заема с въпроса още утре или в други ден.

колкото повече, толкова повече

блогове, блогове, блогове. един повече или по-малко, какво ли значение. ако все пак успея да достигна до поне един човек, да се докосна до нечии емоции, тогава защо пък не още един блог.