Мрачолина Треперети

в навечерието на новата година, в последния работен ден аз, моя милост ще работя до 20.30 часа. това само за информация. честно казано рекох да видя дали не съм забравила паролата за блога и ето ме на тук. имам много за какво да мърморя и да се оплаквам, обаче нещо не съм в писателско настроение след днескашните 10 страници курсов проект. така, че – ако някой чете този блог – весело посрещане на новата година и не преяждайте….

всеки се сеща за какво става въпрос. изкуството на лицемерието… не че съм поддръжник на идеята, но има хора с които просто не може да се общува по нормален начин, та ей за това е измислена цялата работа. или както казва един мой далечен роднина – “устата е дадена на човека, за да не разбере никой, за какво си мисли (съответния човек)”.

страхотни записи на лекции на Guy Kawasaki

Art of the start

Art of Innovation

това е единствената философия според която може да се живее без да си потроши човек нервичките. то един ден едно, на другия съвсем по-… , няма правила в причинно следствените връзки в тоз живот …

midi клавиатура. треперете съседи…. още не съм я разучила, и не съм започнала да се опитвам да свиря, ноооо скоро….
ето я:

много ме е яд на българските магазини и подобни търговски обектченца. как може такова отношение към клиента, не стига че въпросния ти плаща, поддържа ти бизнеса като си купува от тебе, ами и дай сега кат иска да си купи нещо и кат има пари да го поразмотаем, че да му потрошим и малко нерви…. щото разбираш ли той клиента като има парите за въпросната стока, сигурно има и много време да се мотае. та, отивам да питам за да си поръчам нещо от една фирма, която пък си има дистрибутор за града. да ама от дистрибутора ми казват, че не можело толкоз рано да се обадят на доставчика на стоката, щото те не работели още, та ще чакаме докато им започни работния ден. е, работния ден на въпросните централните – така да се каже – започна преди час, а още никой не ми е казал, какво става, има ли го това дето ще поръчам или напротив, да си го търся ли от друго място или те ще благоволят да ми вземат парите. как може такоз нещо, имайки предвид, че обекта на закупуване не е изобщо евтин….

винаги съм искала да направя тест за определяне на подходящата професия за мен. и ето намерих един:

http://career.usajobs.opm.gov/cig/questions.asp

само, че си мислех, че накрая ще ми бъде посочена точно професия, а не нещо, което вече знам. ето ми ги резултатите

хах, каков списанийце намерих. интересни неща пише из него, така като гледам из форума явно е на фентъзи фенове. та така де, има какво да се прочете от там.

например това:
Дзайбацу-до: Кодекс на офис-самурая
това е мнооого добро. препоръчвам за четене… примерно откъсче:

…Винаги взимай най-доброто от хората. От един вземи акъл, от друг – вежливостта, а на трети – парите…

…Залагай на мотивацията. Всеки, достигнал Пътя, печели награда…

…Често се налага да слушаме заявления от типа, „Може да лъжете другите, но никога не лъжете себе си!” С това не можем да се съгласим. Можеш да лъжеш себе си така, както лъжеш и другите. Важното е, обаче, винаги да знаете с каква цел го правите. Като цяло между вас и хората около вас има много по-малка разлика, отколкото ви се струва. Което върши работа при тях, ще върши и при вас…

това списание определено ме спечели като читател.

напоследък имаме възможността да се радваме на концерти на открито. днес пред общината се състоя концерт на русенското ОФД. концерта всъщност беше много хубав, като изключим анонсите на песните, които си бяха чиста импровизация и се усещаше абсолютна липса на професионална дикция от страна на анонсиращата.
и все пак – можеше да усилят повече звука. струва ми се, че концерта по случай закриването на конференцията за пиратството беше по-добър, поне откъм звук със сигурност.

http://callcentermovie.com/movie/movie2.html

ей това определено си заслужава да се види. за ролята на индийците (и не само те) в услугите по поддръжката онлайн.