току що гледах филма. ако трябва да съм точна половината го проспах. ами колкото и да се стараят не могат да изградят образите, които съм си представяла докато четох книгата. всъщност книгите винаги са по-силни от филмите. рядко се е случвало един филм да бъде толкова въздействащ и впечатлителен, колкото книгата (като например брулени хълмове). нещо що така не могат да ги докарат… жалко, че вече много малко хора четат книги, не знаят какво изпускат… но пък нечетенето предполагам се дължи и на тъпите подборки, които се правят за училищата и още оттогава на децата им става гадно да четат… а това е една от най-приятните форми за почивка, да четеш някоя хубава книга на спокойстиве… ехх..

музика

7 Jul 2006 In: принципно

Adeste fideles
laeti triumphantes
venite, venite in Bethlehem
Natum videte
Regem angelorum
Venite adoremus,
Venite adoremus,
Venite adoremus
Dominum

En, grege relicto,
humiles ad cunas,
vocati pastores approperant;
et nos ovanti gradu festinemus.
Venite adoremus,
Venite adoremus,
Venite adoremus
Dominum

изобщо не съм религиозна… харесва ми хоровото изпълнение

що някой път ей така за разнообразие не ми дадат спецификация, що трябва всичко да измислям аз, що трябва след отва да ми се карат, за нещо за което даже не е имало спецификация… за това, че не мога да позная как точно те си го представят това нещо… аз ако имах екстрасензорни способности да не си мислите, че щях да съм дизайнер….
*
писна ми.

най-после… почивка и за мен. взех всички общи икономически изпити, което ще рече че нататък са само приятни маркетинг ориентирани предметчета. сега до октомври месец ще се мотая, ще си чета книжки и т. н. ако някой иска да се видим и да ходим да пием бирички – сега е момента :о)

Бате ХХ Програмиста
мозъкът му – гладка писта…
Чупи mock-up-те стройни
с глупостите си безбройни.

Бате ХХ Програмиста
Реди bug-ове за триста.
Пази Боже от колеги,
толкоз “умни” като него…

  • Ikonomistat – tova e spetzialist, koito utre shte znae zashto tova, koeto e predskazal vtchera, ne se e polutchilo dnes.
  • Pri izutchavane na ikonomikata, vinagi se okazva, tche nai-dobroto vreme za pokupki e bilo v minalo vreme.
  • Ikonomistite otgovariat na vaprosi, ne zashtoto znaiat otgovorite im, a zashtoto gi pitat.
  • Akulite ne iadat ikonomisti, zashtoto spazvat profesionalna etika.
  • Parviiat ikonomist e bil Kolumb – kogato se otpravil kam Amerika, toi ne znael kade otiva; kogato stignal do Amerika, toi ne znael kade se namira; i vsitchko tova go napravil s darjavni sredstva.
  • Ikonomistite sa predskazali devet ot poslenite pet ikonomitcheski trus

все ми се струва, че не е точно за икономисти ам по скоро за държавни служители…

a night at the opera

29 Jun 2006 In: принципно

Dilegua, o notte! Tramontate, stelle!Tramontate, stelle! All’alba vincerò!Vincerò! Vincerò!

страхотно! все по-добри стават под вещото ръководство на Найден Тодоров. моите почитания на уважаемия господин.
да не говорим, че откъм реклама и рекламни материали задобряват ама… рекордно за кратко време. забелязвам опитват се да създадат оперно-филхармонично общество, хора които срещу нещо (още не ясно какво) ще получават информация за оперните и филхармонични събития по света и у нас. ако има и намаление и запазено място в операта и аз ще се включа. изключително ми е любопитно, дали това всичкото е идея на директора или на така наречената им администратор/маркетолог.
*
колкото до самата опера – турандот – много добре, отлично! ролята на калаф беше безупречно (от моя непрофесионалистка гледна точка де) изпълнена, ролята на лиу също много добре беше изиграна – не мога да кажа кои точно са изпълнителите поради причината, че в горепоказаната програма бяха написани по три имена за всяка роля… това което много ми се стори странно, толкоз пък зле ли и беше косата на каката дето изпълняваше турандот, че и бяха сложили такваз отвратителна перука на главата…
*
и като цяло – имаше прекалено много хора, салона беше пълен – това ме навежда на мисълта, че спокойно могат да вдигнат цените на билетите. и дано го направят, за да се идват толкоз много хора. не искам много хора… искам да си е само за мене забавлението… егоистично, но така стоят нещата.

pretty woman

29 Jun 2006 In: принципно

ха ха. да се изхваля, че днес се чуствам най-красивата на света… а пък нищо чудно и да изглеждам имайки предвид как хората по улиците ме зяпат. днес го пиша дъждовно – не че вали дъжд, просто ще е ден без учебници, та затова, старата аз, тази от преди да започне да учи по нощите се е завърнала за малко и честно казано, аз много си я харесвам, а почти бях забравила… та така де, подарявам си един спокоен ден, изключвам всякакви мисли за предстоящия изпит и само ще се радвам на празника и на вечерното представление, което ще посетя.
приятен ден и на вас :о)

комшията го играе китарист, лошо няма, даже много хубаво. днешната репетиция започна с металика, преминавайки последователно през dire straits за да се стигне до крайното упражнение с репертоара на gary moore. поздравления, комшу, много си задобрял. даже чувам опитва се да вкара малко изпълнения на malmsteen, е аз предпочитам joe satriani, ама айде и malmsteen ще понеса :о). много се надявам когато си купя някой прекрасен ден пиано и към мен да са толерантни и търпеливи, както съм аз примерно…
шапка свалям на комшията, за музикалния му вкус, малко останахме дето разбираме от музика…

турандот

26 Jun 2006 In: принципно

в четвъртък ще посетя операта “турандот”. за да съм подготвена и поради слабите ми познания по италиански си прочетох домашното от wikipedia. та значи – и за който му е интересно де – кратък преразказ. принца (май на татарите) харесал принцеса турандот. обаче тя лесно не се дава и на кандидатите си задава три въпроса и ако отгатнат ще се омъжи за тях, ако ли пък не ще бъдат обезглавени. доста хора вече са намерили смъртта си поради непознаване, но това не притеснява нашия човек, който е толкоз запленен, че решава да се пробва. между другото става ясно, че страната на принца е победена от япония и сега той се крие и е нещо като инкогнито там. разпознават го само една робиня (която пък от своя страна е влюбена в него и се грижи за слепия му баща защото принца, някога бил и се усмихнал). та така… седят си те на площада и гледат как поредната жертва на принцесата ще бъде обезглавена, когато принца вижда принцесата и решава да се пробва човека… и не само решава ами и взема че познава и трите отговора на въпросите, които са следните:

  1. Кое е това нещо което се ражда всяка вечер и умира всяка сутрин? – Надеждата
  2. Кое е това нещо което блещука червено и топло, но не е огън? – Кръвта
  3. Кое е това нещо студено като лед, но гори? – отговора е турандот (принцесата)

когато принца отгатва и трите отговора принцесата се хвърля в отчаяние да моли баща си да не се налага да се омъжва за въпросния принц, защото тя от своя страна си има фобия и я е страх да не и се случи същото, като на предходната принцеса, която е била запленена и в последствие убита от чужденец.
виждайки нейното нежелание да се омъжи за него принца и казва, че ще я освободи от клетвата и ще се остави да бъде обезглавен, ако тя разбере до сутринта как е името му (нали се подвизава инкогнито човека, никой не го знае). та точно тук идва и мега известната ария Nessun Dorma изпълнявана от множество светила в операта… целият град се втурва да търси името на принца. и понеже са забелязвали принца единствено с робинята и слепеца (който всъщност му се явява баща) те ги довеждат в двореца. робинята искаща да запази живота царя, казва че единствено тя е тази която знае името на принца. започват да я измъчват, но въпреки това тя отказва да каже името и да изпрати принца (в когото е влюбена) на смърт. принцеса турандот е впечатлена и я пита кое и дава сили да понася мъченията, а робинята и признава, че е влюбена в принца. в това време (или там някъде)
принца идва и робинята умира. турандот е много впечатлена от силните чуства на робинята, чиито труп отнасят. принца и принцесата остават насаме и принца сам признава името си на принцесата и оставя живота си в нейните ръце…
това е то, или поне нещо такова трябва да бъде. ще докладвам в петък :о)
——-
източник: http://en.wikipedia.org/wiki/Turandot

колкото повече, толкова повече

блогове, блогове, блогове. един повече или по-малко, какво ли значение. ако все пак успея да достигна до поне един човек, да се докосна до нечии емоции, тогава защо пък не още един блог.