червената банка

13 Jun 2006 In: принципно

голям шок преживях днеска минавайки покрай една определена банка в центъра на града. такава цигания не бях виждала до сега, ама на, и такова нещо ми видя окото. стара сграда – разбирай стар архитектурен стил в центъра на Русе боядисана в червено. интересно кой им разреши да омажат сградата… отделно дето е голяма цигания на пръв поглед реших, че ей-сега ще видя и надписи Кока Кола ама не би… и що червено ам не жълто – жълтото по щеше да се набива на очи…

*

12 Jun 2006 In: принципно

I want to die in that season of the year
when the air is tepid and the sky is serene
When the swallows are building their nests
when flowers are once again blooming

I want to die. I want to die.
I want to die when the sun is setting
when violets are sleeping in the meadow
Happily my soul would return to God
In Spring and at sunset

I want to die. I want to die.
Happily my soul would then return to God
in Spring and at sunset
but when strong winds
and storms are blowing
And when it’s getting very dark
When there are no more leaves on the trees
then I would be afraid to die

Зоо

10 Jun 2006 In: принципно

Представям на вашето внимание новия екземпляр в моята плюшена зоо – градина. Този звяр се нарича мечо Ечо и по всичко изглежда, че ще отговаря за дейността по опазване на бисквитите от нахални същества, опитващи се да осъществят посегателства над тях.


яяя че интересно

преди известно време правих прототип, който всъщност беше задача на един от програмистите и незнам изобщо как така стана, че аз го направих целия прототип, а човека симулираше дейност като го прехвърляше на темплейти. също преди време, когато завърших прототипа (ЗА КОЙТО НЯМАШЕ ГРАМ СПЕЦИФИКАЦИЯ) казах на господин шефа да го прегледа дали всичко му е наред, точно щото нямаше спецификация – при това казах да го прегледа от директорията в която бях сложила моите разработки за проекта. и той милия след две (ДВЕ!!) седмици се сеща да го погледне, при това не от там от където аз съм му казала, а от там където колегата прехвърлил-недопрехвърлил темплейтите… естествено, колегата не е прехвърлил всичко, ами разни откъслечни материали. тоест не последната версия е там… познайте какъв е резултата – да точно така Полина е виновна, че е свършила цялата работа, полина е виновна, че е съвестен работник, че не скатава и че си хаби нервите – това е то… и има ли защо… а ако не бях толкоз съвестна (ех, де да можех) можеше да чакам колегата да си измисли прототипа (щото беше негова работа – на него възложиха въпросната задача) и аз после само да оправям оформлението. да ама ако беше станало така тоз прототип още нямаше да е готов… и имайки предвид, че всяко търпение си има граници… съветвам някой хора много да се замислят….

колко вярна мисъл само. липсват ми идеи. тази първоначална идея, която мога да разработя за да се превърне в нещо смислено и значимо.

Дали вече съм писала, че Андреа Бочели е супер… ако да значи, ще се повторя, ако не ами – страхотен е. И ето една сутрешна серенада която се тананикам цяла сутрин (колко подходящо а?)

L’aurora di bianco vestita
Già l’uscio dischiude al gran sol;
Di già con le rosee sue dita
Carezza de’ fiori lo stuol!
Commosso da un fremito arcano
Intorno il creato già par;
E tu non ti desti, ed invano
Mi sto qui dolente a cantar.

Metti anche tu la veste bianca
E schiudi l’uscio al tuo cantor!
Ove non sei la luce manca;
Ove tu sei nasce l’amor.

Commosso da un fremito arcano
Intorno il creato già par;
E tu non ti desti, ed invano
Mi sto qui dolente a cantar.

Ove non sei la luce manca;
Ove tu sei nasce l’amor.

А който се интересува от превода – ей тука http://www.abmusica.com/sentimento.htm#Item%202

Ако съседите още не са я научили – ще имат тази възможност :P

обедна почивка

30 May 2006 In: принципно

слънцето грее. навън е топло и приятно. хиляди пъти по-приятно отколкото в офиса, но аз трябва да седя тука щото изляза ли ще ме лепне сенната хрема…. е ще се прежаля да изляза за да видя коя книга днес върви с вестника – да не би да изтърваПипи Дългото Чорапче.

Напоследък забелязвам масово незнание и неизползване на имиджа – няма значение дали става дума за реклама или за по принцип социален статус. Хората искайки да направят нещо – без значение какво – не се усещат как си разсипват имиджа, който са се опитвали да градят или подсъзнателно се опитват да позиционират себе си като някаква личност с определен социален статус.
Примерно: шеф на фирма, който държи да е уважаван от подчинените си именно заради позицията си, държи винаги да подчертае, че той е най-важния, неговото мнение е по-по-най… даже по и от това на клиентите. Добре, хубаво, но, преди съответния да се регистрира по разни сайтове за запознанства и да си пише профили и т.н. трябва да помисли, че освен хора които не го познават, могат да го видят и подчинените… Как това влияе на имиджа му пред тях?
Друг пример: една банка е измислила служителите и да ходят с цветни фанелки с контрастни надписи призовавайки хората да спестяват. Що за приумица, интересно дали е само на регионално равнище. Банката дава луди пари за да се позиционира и да изгради имидж на институция в която потребителите да имат доверие, институция в която работят професионалисти, които едновременно с това са ориентирани към потребителя.. и накрая какво… пуска си хората из града с тениски. Е, ако това им повиши броя на спестовните влогове, много ще се изненадам… Можеше ако държат толкова на тениски да раздадат на няколко ученика, можеше и тениските да са с по добре формулирани текстови стимули…
Изобщо, цялата работа можеше да се направи много по-елегантно, и добре обмислено. Вероятно щеше да е малко по-скъпо, но пък нямаше така да урони досега градения имидж. А този който го е измислил вярва ли си че служителите няма да се преоблекат в момента в който излязат от учреждението…
И изобщо това имиджа за нищо го нямат напоследък. Като си се хванал на хорото и си започнал да градиш нещо – мисли – защото впечатленията на хората се развалят много лесно. Една погрешна стъпка и вичко отива…

да ви е сладко

18 Apr 2006 In: принципно

http://www.milmex.dir.bg/hand-made.htm

добре, че не се продават по магазините…

колкото повече, толкова повече

блогове, блогове, блогове. един повече или по-малко, какво ли значение. ако все пак успея да достигна до поне един човек, да се докосна до нечии емоции, тогава защо пък не още един блог.