Мрачолина Треперети

nai posle da si doidem na dumata, nai nakraia da razbera i az zashto sam se zapisala da ucha tuk. marketing! prepodavatelkata – stilna dama, dosta seriozna na vid, chovek izobshto ne bi predpolojil do kakva stepen tia zavladia auditoriata. za parvi pat vijdam na jivo takova neshto – da az che sum fen na marketinga i kolko sam entusiazirana i vdahnovena v momenta sled neinata lekcia prosto chovek triabva da me vidi za da razbere… – no tia predstavi materiata po blestiasht nachin – taka che vseki edin sediasht v onazi zala ia slushashe s interes. neveroiatno…
iskam i az da se naucha

sorry ama klaviaturata e fonetichna, a puk az na fonetichna ne moga da pisha. Goliam viatar, goliam mraz – shte kajesh se namiram na severnia polius. Ako imah roleri i edno platnishte eheeee… Goliamo razocharovanie che v pikadilito -koi bi poviarval!?!?? – niamat aktivia iagoda. Semestara e platen – ostava utre da se zapochne i goliamoto pisane i goliamoto visiane v onzi ledeno studen korpus deto morj da si pak shte ti e hladnichko… shto vse go slagat tia ochni po vreme kogato vremeto e gadno…. abe ujas
inache oshte ot dnesk se opitva da me podhvane shopping maniata – no az se darja – ne za dalgo obache kakto podoziram…. shte vidim:P

имам си нова любима песен – Melodramma на Андреа Бочели. много е готина – има някак си хем оперно/симфонично звучене, хем поп. от албума “Cieli di Toscana” е и от няколко часа всичко в радиус 50 метра от нас я слуша – дано харесват такава музика P усещам как ще трябва да науча италиански – ми то всички опери и такива песни са на италиански

MELODRAMMA
Pierpaolo Guerrini / Paolo Luciani

Questa mia canzone
Inno dell’amore
Te la canto adesso
Con il mio dolor
Così forte, così grande
che mi trafigge il cuor.

Ma limpido è il mattino
tra i campi odor di vino
Io ti sognavo e adesso
Ti vedo ancora lì
Ah, quanta nostalgia
Affresco di collina
Io pìango che pazzia
Fu andarsene poi via.

Questa melodia
Inno dell’amore
Te la canto e sento
Tutto il mio dolor
Così forte, così grande
che mi trafigge il cuor.

Ma limpido è il mattino
tra i campi un gran mulino
lì è nato il mio destino
amaro senza te…
amaro senza te.

E questo core canta
Un dolce melodramma
È l’inno dell’amor
Che canterò per te
È un melodramma che
Che canto senza te.

—————————————————-

This song of mine
hymn of love
I sing to you now
with my pain
so strong so great
it stabs my heart

But the morning is clear
among the fields the scent of wine
I dreamt of you and now
I see you still there
Ah, what memories
fresco of hills
I cry what madness
it was to leave and go

This melody
hymn of love
I sing to you and feel
all my pain
so strong, so great
it stabs my heart.

But the morning is clear
among the fields a windmill rises
there my destiny was born
Bitter without you…
bitter without you

And this heart sings
a sweet melodrama
it’s the hymn of love
I’ll sing for you
It’s a melodrama
I sing without you

http://www.lyricsdownload.com/andrea-bocelli-melodramma-lyrics.html

днес както си вървях по улицата видях в една книжарница много весели наилонови торбички с мечо пух и цялата тайфа. и понеже съм фен-колекционер на разни неща мечо пухски веднагически влязох да си купя (още не е ясно дали го харесвам мечото щото е жълтичък или щото е мнооого глупавичък, но мисля, че е защото е хубаво нарисуван – става въпрос за този на дисни. е и йори ми е любимец, ама него нещо го дискриминират по чаши и торбички, че е изобщо – сигурно щото е тъжен…). та така де, купих си аз две торбички и излизам и минавайки отново покрай витрината виждам, че има още един друг вид с друга картинка и какво мислите – хайде обратно да си купя и от нея. продавачката и тя се оказа един образ – изказа мнение, че имало хора дето никога не остарявали и явно аз съм била от тях :о) – ми мерси – точно от тях съм. даже щях да я почерпя ако имах с какво… и така де. между другото днес забелязах, че не съм си обърнала страницата на календара (с темички от мечо пух – the movie) ;o)…

ей го на. другата сряда е. цели 27 години. какво мога да отчета като голяма постижение за това време? – нищо съществено май. няма нищо което да мога да посоча и да кажа с гордост – ето на това аз го направих. естествено тук не броим многото дизайни, логота и илюстрации които се наблюдават по микробусите на фирмите в англия… защото в крайна сметка аз съм само един наемен работник в случая, хората т.е. клиентите даже не знаят, че съществувам. незнам защо имам тази гадна склонност винаги да се подценявам и никога да не се смятам за достатъчно добра в каквото и да било… това голям дефект ще излезе – ще трявба да се оплача на производителите ;o). ще ми се да не бях толкова мързелива, а да взема наистина да го измисля тоз бизнес дето искам с него да се занимавам. да направя нещо по въпроса. да си седя и да си мисля и да гледам на хората сайтовете смятайки, че това и аз го мога. ами като го мога що пък не взема да го направя? ами щото сега си намирам оправдание, че съм болна, а после ще си казвам, че съм в сесия и няма време, трябва да се чете… такива ми ти полински истории, но поне си обещавам, че като отида във варна ще напиша още няколко статийки за сайта ми че отдавна нищо ново не е слагано там…

пеята фоли е болна. има бронхит. ако вчера дарт вейдър беше ме чул как дишам и какви звукови ефекти правя и то без маска, направо щеше да позеленее от завист. ехх, да се разболее човек точно през времето когато уж трябваше да си почива и да се забавлява – гадно е – но, до рожденния ми ден трябва да съм оздравяла. такъв е плана – затова – хапчета, чай, стоене на топло, витамини…

ето това е пеята фоли (феята поли) с обици звездички. чудно нещо е как може някой нещица и детайли да променят някой нагласи в поведението на човека. друго си е да ходи човек с обици висулки – някак си се чуства по-официално от една страна, но пък като се има предвид формата на точно тези по-скоро се чувствам с тях като фея :о) (макар и без синята коса, която според брат ми е задължителна за феите). изобщо от едните му обички започнах да се чуствам доста щуро и даже по някое време започнах да намирам някаква прилика с Фийби от приятели …

понеже наближава рожденния ми ден подаръците започнаха от сега. миналата седмица си самоподарих една много хубава ретро кутия за бижута – която май е предназначена за бутилка вино, но аз съм я набедила да е за бижута и това ще е. също миналата седмица си самоподарих вълнено зимно палто с много приятна кройка и двуредно закопчаване. днес пък получих подарък към по рано подарената ми висулка звезда – обици които са със същата форма и вече си имам цяло комплектче ) изобщо, кой е като мен, чист и пременен…

ехх, изпитите свършиха, засега и имам 3 седмици преди да отида на очни за втория семестър и преди да се започне наново цялата работа. цели три седмици да се нагледам на филмчета, да си прочета новогодишните подаръци (под формата на книги) и да си почивам… страхотно…

днес отново ще пътувам към варна, пак със същата цел като всеки друг път – на изпит. дано и този път се справя успешно. стискайте палци.