не всички могат и някой не сме
днес е голям мраз. изтрайва се но трябва да не се диша защото като вдиша човек все едно му се забиват ножове в гърлото. а и като поседи 20-тина минутки навън започва да се усеща всички пори на кожата и да му замръзва водата на клетъчно ниво… абе изобщо – комисията за посрещане на белите мечки е в пълна готовност – чакаме ги всеки момент. дано по-скоро се стопли че на минус 17 не е живот.
*
имах голямо желание да се науча да готвя лазаня преди естествено да разбера че за приготовлението и отиват толкова финансови средства и време, че е много по-на сметка да си я купи човек готова сготвена. то два вида сосове, че кайма се запържвала, че корите за лазанята се подготвяли незнам си как… голямо важно.
*
сега ми се спи, защото откак уча не съм спала 8 часа… ще залягам с ще се надявам да не вее толкова много тази нощ и да не ми дрънчи прозореца. лека нощ
ако някой някога изобщо се е съмнявал в моят умствен капацитет, сега е момента да спре да се съмнява, защото аз взех изпита по право. и не само го взех ами и го взех с 5 при положение, че вторият от въпросите го написах от обща култура с използването на юридическата терминология. изобщо – три пъти ура за най-умната на света. в резултат на което ми остана само един изпит от този семестър.
*
не мога да не спомена колко много ме нервират хора които имат двойни стандарти – смятат някой неща за много готини, но всъщност когато тези неща се покажат на широката публика и веднага си променят мнението и искат да ги скрият и ги наричат глупости. човек би трябвало винаги да може да застане зад думите си, да не се притеснява от това което върши и как ще се възприеме – но явно то си е до ценностна система. на последния празник на клуба – където ходим да си дотанцуваме след тренировка имаше една феноменална простотия измислена, някакъв акт за раждане – такава чалгарска простащина не бях чувала скоро – и ме порази това, че дойде от човек дето претендира за културен. и съответно всички много му се накефиха, радваха се цяла вечер, ръкопляскаха. не мисли погрешно, че ме е яд, че моята новогодишна програма не беше оценена – изобщо не ме бърка – явно такава им е културата. а и на по-голямата част от българското население – чалгарска. от време на време дразни… плюс това поканили въпросния велик автор да измисля програма и за следващите купони, и той се мисли за много умен и актуален. дето беше казано в някакви произведения … “пази боже сляпо да прогледа” и “колко мъка има по този свят” много подходящо за случая ми се струва.
днес тротоарите са ужасни. все едно че някой нарочно е изливал вода с кофите по тях за да се заледи тя добре и да се оформи хубава полирана повърхност по която и виртуоз фигурист не би се задържал дори и 5 минути. затова моя милост предвидливо вървях по улиците – може и да има коли и да карат като бесни – пак е по-безопасно отколкото по тротоара. но, винаги има кретени таксиджии, а и не само дето ще минат и ще те олеят с кална вода от главата до петите. ей на такива изроди аз много се кефя и не пропускам да поздравя целия им род по женска линия (ще ме извиняват ама такъв е израза – нищо лично) . та вървя аз към автогарата с цел да си напазарувам билети за къв варна и си мисля как може да се осъди общината от някой дето ще падне по тротоара за непозволено увреждане или някаква друга такава причина. направо болницата сигурно е пълна с хора потрошени или навехнати днеска. дано се стопи таз гадост че иначе ще трябва шофьорите да ме траят да вървя по улиците.
поне на гарата лелчето на гишето за билетите се оказа културна, и даже много любезна жена, което спомогна да ми се пооправи малко настроението което беше тръгнало в посока на охулване на таз тъпа държава (за кой ли път). но пък какво ли е виновна държавата… абе… за какво изобщо си говорим. айде.
http://antonia.del.bg/2006/01/14/stupidity/
Вероятността един човек да е глупав не зависи от която и да е друга отличителна черта на този човек.
Глупав е всеки човек, който причинява загуби на друг човек или група от хора без да извлича полза от това или дори причинявайки загуба за самия себе си.
Неглупавите хора винаги подценяват разрушителната мощ на глупавите хора. И по-точно: неглупавите хора постоянно забравят, че във всички случаи и на всички места взаимодействието с глупаци е много страшна грешка.
Глупавият индивид е най-опасният тип индивид на света.
другата седмица във вторник ще ходя на опера. аида – никога не съм я гледала, но и прочетох историята ето от тука. в момента ми изглежда като че ли другия вторник ще е другата година, но всъщност той ще дойде без да се усетя пак. докато се мъча да чета правото – ужасно е – адвокатите 100% заслужават хонорарите си – как са го учили това нещо… та докато отида до варна, докато се явя на изпита и то ей го вторник дошъл.
днес се сдобих с 19″ TFT Philips 190s на работа – време беше – в крайна сметка дизайнер съм все пак, трябва да имам място да рисувам :оР.
обаче… много голям бе, имам чувството че всички ме виждат какво гледам и какво пиша. демек няма си го privacy-то.
освен това мнооого светъл, иначе цветовете са си добре…
понеже ми писна от право и от какви ли не простотии дето ми се въртят в главата на депресарска основа, последната дивотия която измислих, тоест поредната е да си купя, тоест да си поръчам да ми изработят обувки за танци. ама не отнез тип цървулестите дето каките от клуба ходят с тях, ами хубавички, такива дето виждам да се продават в интернет по магазините за танцови пантофи.
ето тези съм си харесала и те са за Ballroom dancing – демек за стандартно.
но и според мен са си доста стандартен модел за всичко ще стават. или пък ето тези следващите.
не съм установила още кой модел ще е по-удобен и много вероятно ще зависи обущарите кои ще могат да направят, ако изобщо могат да ги докарат такива.
а има и друго – те такова криене го крият тоз обущар дет прави танцовите обувки, че има вероятност и изобщо да не мога да го намеря човека.
е, ще видим де, то още е само мисъл, но като се знам каква съм и колко якета си купих….
I’ve seen that look somewhere before
your sorrow is like an open door
you’ve been this way for much too long
somebody must have done you wrong
But one day the sun will shine on you
turn all your tears to laughter
one day your dreams may all come true
one day the sun will shine on you
I’ve seen that look so many times
i know the sadness in your eyes
your life is like a wishing well
where it goes, only time will tell
But one day the sun will shine on you
turn all your tears to laughter
one day your dreams may all come true
one day the sun will shine on you
Say goodbye to the lonely nights
say goodbye to the northern lights
say goodbye to cold north winds
say goodbye to the autumn leaves
Нещо ме е хванала предсрочно пролетната умора, или да си го кажа правичката нещо съм се депресирала – от какво ли и аз не знам… За тази ми любима песен ме подсети комшията дето го раздава китарист и днеска цял ден дрънка Гери Мур. Ето сега като се засиля да слушам него и моя не по малко любим Крис Риа хептен ще ме удари меланхолията…
изведнъж се оказа, че съм сама в офиса. не буквално сама, ами просто вече ми го няма другарчето дето ходихме да си купуваме заленчуци и салати, дето идваше с мен по магазините и ми правеше компания през почивката… сега съм сама… не съм нито от групата на пушачите, нито от тази на стабилно закусващите, а и май не искам да съм от нито една от горепосочените групи. някой колеги ме дразнят безкрайно много с тракащите си обувки.. чак вече незнам кого харесвам повече шефовете или колегите…
на всичкото отгоре ще се работи в събота. не стига, че съм болна и едвам издържам ами честито – и в събота ще вися тука. това означава едно, че няма да мога да уча и друго, че няма да се и подобри състоянието ми, което пък ще продължава да ми пречи да уча ефективно. ама на какво ли пък отгоре се надявам на по-друго отношение от шефовете…
а изпита е наистина най-трудния през този семестър… право
блогове, блогове, блогове. един повече или по-малко, какво ли значение. ако все пак успея да достигна до поне един човек, да се докосна до нечии емоции, тогава защо пък не още един блог.